Тошко си взима почивен ден

- Не знам - прозина се Тошко. - Не ми се ходи на училище днес. Яде ми се мелба.
- Та ти току-що дойде! - възкликна Мими. - И то навреме за първия час, което си е постижение за теб.
- Да де, ама нямах такова намерение - поклати глава момчето. - Мама обаче ми е купила супер будилник. Всяка сутрин в седем без десет все едно чувам стадо коне да препуска из стаята ми. И винаги го крие на различно място. Докато намеря малката подскачаща гадина съм напълно буден. Няма шанс да се успя ...
- Ранното идване ти оправи оценките ... - усмихна се съученичката му.
- Така е, работите вървят на добре, даже ми върнаха компютъра - на свой ред се усмихна Тодор. - Обаче вече две седмици съм примерен. Ще ми падне реномето. Съставих план как да ни освободят от училище днес.
- Ще те хванат и ще загазиш - притесни се момичето. - Имаш три последни предупреждения. Ако не се беше застъпил за теб даскалът по физическо...
- Само ти ще си в течение ... И ако не ме издадеш, ще те заведа на сладкарница. Да ядем мелби.
- Като на среща?
- Може би ... Какво знаеш за реверсивната психология?
- Не много, все пак сме шести клас ... -зачуди се Мария.
- Така ... Ще ми се сега да пробваме с теб нещо ... -наведе се към момичето Тодор. - Искам да те помоля да не си мислиш за розов слон. Само за десетина секунди не си представяй как в класната стая влиза розов слон ... Голям щастлив розов слон, размахващ хобот към дъската.
Мария бе затворила очи, Тодор я следеше с интерес. Не след дълго момичето погледна съученика си и се усмихна:
- Та това е невъзможно, аз през цялото време си го представях как тръби с розовия хобот ...
- Виждаш ли ... А те помолих да не го правиш. Да ти кажа ли защо физкултурникът ме защитава? Винаги?
- Какво му направи на човека?
- Просто един ден, за да се намира на работа, ме попита какво работи баща ми ...
- И ти как го оплете?
- Отвърнах му: “О, не, господин Пехливанов, наистина не мога да Ви кажа ... Забранено ми е ... Счетоводител, баща ми е счетоводител.“
- Баща ти наистина ли е счетоводител?
- Да, разбира се. Обаче след часа даскалът по физическо ме дръпна за ръката и ме отведе в ъгъла, където бяхме сами. И там аз, видимо притеснен, го помолих да не казва на никой ... Сега човекът е убеден, че тате работи като таен агент в МИ6. Виждаш ли, Мария, Марк Твен го беше написал:
“Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била и змията, щял е да изяде и нея.“
- Гадно.
- Така е устроен човек, може да повярва на всякаква щуротия, стига да му я прошепнеш съзаклятнически. Като говорим за змията, кой час е биологията?
- Първи.
- Значи шоуто може да започне.
Тошко разбира се бе прочел урока още предния ден, госпожата по биология щеше да наблегне днес на влечугите. И не сбърка, не след дълго успя уж случайно да вметне реплика по време на часа:
- Госпожо, коя е най-голямата змия в света?
- Зелената анаконда, Тодоре, и моля те не ме прекъсвай.
- Колко голяма? - намеси се Ирина, живо и любознателно момиче, седящо на първия чин. - Колко метра стават наистина?
- Ох, Иринка, добре де, ще ви разкажа - предаде се госпожата по биология. - Зелената, или амазонска анаконда може да достигне до 300 килограма и дължина до 9 метра. Има слухове, че са виждани екземпляри и по 40 метра дълги. Зоолозите отричат, поради липса на доказателства, но индианските племена, живеещи по онези места, вярват, че в неизследваните части на Амазонка се крият подобни чудовища.
- Леле - възхити се Ирина. - Потресаващо.
- Глупости - намеси се Тодор. - Тия филми по телевизията за анакондите са пълни измислици. Не ми се вярва такава една змия да се храни с хора. Абсурд.
- Тодоре, не плаши децата - намеси се госпожата. - Пък и анаконда няма как да дойде при нас, нали?
- Права сте госпожо - отвърна й момчето. - Само във филмите разбиват клетките си и нападат наред. А иначе, те преследват ли жертвата си, или я дебнат в засада?
- Навиват се и чакат, най-често във вода. И когато плячката приближи, се изстрелват към нея ... После я стискат в желязната си прегръдка...
- Да спрем с темата, какво ще кажете? - намеси се момичето, седящо до Ирина, Катя. Направо не знам как следващия час ще вляза в басейна...

- Планирал си нещо, нали? - прошепна Мария на Тошко. - Какво следва сега?
- На твое място не бих влизал в басейна, просто изчакай. Даже според мен няма смисъл да се преобличаш.
- Какво има там?
- Зеленият маркуч, с който мият пода. Просто падна СЛУЧАЙНО на дъното на басейна, в единия ъгъл. Най-тъмният ...
Не след дълго започна часът по физическо. Днес класът трябваше да ползва училищния басейн. Децата хукнаха към съблекалните. Тодор въобще не се преоблече, учителят по физическо Пехливанов го дръпна настрани и го заговори:
- Добре де, Тоше, баща ти знае ли нещо за смъртта на Лейди Даяна?
- Ох, господин Пехливанов, колко пъти да Ви обяснявам, че баща ми е счетоводител - отвърна му момчето. И после тихо добави:
- Истината е съвсем друга, но ако Ви кажа, поставям живота Ви в риск. Наистина ли искате да научите?
- Да - гласът на учителят трепереше. - Искам да знам всичко.
- Виждате ли, сватбата на Даяна и Доди щеше да постави кралското семейство в много деликатно положение. Филип беше много ядосан. И за това инсценираха всичко ...
- Ама Даяна жива ли е?
- Официално не. Неофициално са комшии с Майкъл Джексън. На него пък му писна да го съдят за глупости.
- Стига бе! Елвис жив ли е?
- Елвис ... Сигурно. Само че той не остана при нас, той си отиде вкъщи.
- Как така вкъщи?
- Елвис беше извънземен, от съзвездието Алфа Центурион.
- Леле ...

И в този момент Катето се натъкна на зеления маркуч, на дъното на басейна. Само че за горкото момиче това не бе маркуч, а гигантска анаконда, която кой знае защо се бе промъкнала чак от амазонската джунгла в нашето скромно училище, само за да дебне жертвите си от шести Б клас. Момичето подаде глава над водата и изпищя. На другите деца не им трябваше много, за секунди опразниха басейна и вкупом се втурнаха към учителя си по физическо.
- Анаконда! - извика в лицето му Катя.
- Гигантска! - добави Ирина. - И аз я видях. Човекоядна!
И всички вкупом побегнаха.

- Виждаш ли, Мария - Тодор я държеше за ръката, двамата бавно вървяха към сладкарницата. - Човекът в основата си е интелигентен. Тълпите обаче са глупави, те не разсъждават. Водят се от инстинкти, лесни са за манипулиране. Когато се режисират безредици винаги има по няколко човека с маски, които провокират напрежение. И другите просто ги следват. Като овце. Едно момиче видя маркуч, после две решиха, че е анаконда, и цялата тълпа им се върза. Барабар с даскала, който трябваше да е авторитет в ситуацията. Точно в онзи момент обаче, по едно ЧИСТО СЪВПАДЕНИЕ, учителят ни по физическо повярва в извънземните, така че анакондата му дойде съвсем в реда на нещата.
И сега цялото училище е освободено от часове. Сигурно събират екип за разправа със зеления маркуч. А аз изрично казах на всички, че няма как такова едно животно да дойде при нас ... Тази вечер много хора ще се срамуват, като научат за маркуча.
- Добре де, как разбра, че ще объркат маркуча със змия? - почуди се Мария. - В крайна сметка разликата е огромна.
- На страхът очите са големи. Съзнанието диктува, очите виждат само формите, другото е плод на въображението. Имаше предаване за Лохнеското чудовище, учени бяха направили експеримент. Група туристи бяха заведени на място, където уж често се показвал легендарният звяр. Екскурзоводката стоеше с лице към хората и гръб към водата и разказваше някаква история за очевидци на чудовището, а хората гледаха езерото зад нея. Скрит човек от екипа дръпна въже, на края на което имаше парче дърво. И за част от секундата над водата се показа въпросното дърво, просто педя от него, една мокра цепеница. Туристите изпищяха. После така наречената екскурзоводка им даде по лист хартия и молив, да нарисуват видяното, докато им е прясно в съзнанието. Част от мъжете нарисуваха просто силует, в крайна сметка не бяха видели много. Имаше една дама, която успя да направи глава и врат на Лохнеското чудовище, няколко гърбици, както и лице. Звярът й, цепеницата, се усмихваше. Това беше нашата Катя днес. Жертва на реверсивната психология и богатото си въображение.

Тошко и Мария влязоха в сладкарницата. Вътре бе пълно с народ, на една от масите обаче имаше табелка ЗАПАЗЕНО. Както и две мелби. Момчето поведе приятелката си към нея. Седнаха.
- Защо мелбите ни чакат? Явно са току-що сложени ... -учуди се момичето.
- Мама е салонен управител тук - усмихна се Тошко. - Беше ми обещала две мелби, ако си вдигна успеха над 5.50. Вчера й показах бележника. И я помолих да запази за днес за 9.00 сутринта маса за нас.
- Много си самоуверен - усмихна се Мария.
- Същото каза и мама - отвърна й Тодор. - Обаче тя си спазва обещанията.

Майката на Тодор бе видяла децата още с влизането им. Малко преди да дойдат те пред заведението в посока даскалото профучаха пожарна и полицейска кола, сигурен знак, че синът й се е освободил от училище днес. Жената се усмихна, не беше зле по някое време пак да поговори с класната, възможно бе да има нова невероятна история за разказване. Но не веднага, имаше усещането че трябва малко да изчака, да се решат проблемите. И бе права, разбира се. Екип от смелчаци бе започнал да се събира пред затвореното училище. Чакаха специалист по влечугите от столицата.