image

Бъдещето наше

— Алооо... Какво става?
— Как си, брат?
— Колко е часът? Кой се обажда?
— Късно е. Или рано. Зависи от гледната точка. Иван съм бе, как не ме позна?
— Иван... Кой Иван? И с кой акъл ми звъниш в 3.30 сутринта?
— Ванката бе, как така не се сещаш... На Хараламби бащата. Синовете ни седят един до друг в клас. Бяхме заедно с теб на родителската среща, дадох ти пари назаем, като събираха за гипсов бюст на директора. Кой прави паметник на жив човек, бе брат?
— Утре ще ти върна парите, сега ме остави.
— Не се обаждам за това.
— Ами?
— Решихте ли задачите по математика?
— Да. Благодаря, че се интересуваш. Лека нощ.
— Дай да препиша.
— Утре Хараламби да препише от Сашко.
— Нали е първи час математиката бе, моят винаги закъснява. Даскалката му е дигнала мерника, не знам какво ù става.
— Какво да ù става? Вие сте винаги без домашно.
— Еми не ги мога, какво съм виновен. Аз ремонтирам разни работи, не съм ракетен инженер. Днес съм се блъскал над 4 часа над тия пусти дроби и скоби. Все едно е написано на китайски. Какви са тия синуси, какви са тия глупости... Аз моите синуси ги лекувам с ракия. Топя памук в първака и си го пъхам...
— Уникален си, явно синът ти на теб се е метнал.
— Колко получи на четвърта задача?
— Чакай да погледна... Три пи ер на квадат.
— Трипер? На квадрат? На какво ги учат там бе, брат? Ти на твоя презервативи даваш ли му? Знаеш ли за такова нещо какви антибиотици трябват? По-миналата година, като се върнах от плаване, ми се ревеше всеки път, като отидех до двете нули... Мимито за малко да ме изхвърли от къщи... Оня бардак в Куба... Ама сега спрях да плавам, нали ще помагаме на детето...
— Не ми се слушат глупостите ти посред нощите. Повтарям, три, като числото три, пи, като пи, ер като радиус, на квадрат. Сега разбра ли?
— Някой си Пиер е пил нещо? Французин ли е тоз? И що не пиете като нормалните хора на маса, ами на квадрат сте седнали? Четирима ли бяхте? И да не се обадиш на Ванката...
— Ще ти снимам решението, ти го препиши.
— Става. По трудово направи ли заданието? Как се нанизва кестен на гердан?!
— Аз лично ползвах много фина дрелка.
— Тарикат. Жената пробва с игла и се набоде жестоко. После му писа темите по литература с лявата ръка, горката. Долу-горе докара синковеца по почерк. Превързах я, сега спи. Бълнува, миличката, сигурно я боли. Мърмори тука нещо за някакво въстание...
— Намерихте ли четка за рисуване от косъм на катеричка?
— Ей, брат, като го видях това написано като изискване, се скарах на жена ми, че се епилира... Чак после разбрах, че стрижели истински катерици, идиотите. Да бе, продават и такива чудесии. Едната струва колкото изкарвам на ден...
— Случайно да имате резервна? Щял да пише двойки, ако не занесеш?
— Имам, ще я сложа на моя Хари в раницата. Утре Сашко да си я вземе оттам.
— Мерси.
— Вашите рисунки кой ги прави?
— Еми кой, аз. Ама го докарвам стил ПИКАСО. Не може да се разбере кое е нос, кое е око. Едва връзваме тройката.
— Знаеш ли кой е завършил художествена гимназия? На Магдалена майката. Оная с големите очи. И тя като теб  е разведена... Да ти издам една малка тайна, доскоро я виждах по кафетата с на Даниела таткото, футболиста. В продължение на половин година само Магдалена и Даниела имаха шестици по рисуване... Обаче на футболиста жена му се усетила, като видяла дневника. И скрила топките на мъжа си, образно казано. И сега щерка му пак се бори за тройка по рисуване.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Да почна да свалям майката на Магдалена, за да рисува картините на сина ми?
— И на моя.
— Не мога.
— Жертвай се де, нали за децата...
— Абсурд.
— Бих го направил аз, ама моята ще се усети... А моите топки си ми трябват. Ама хич я няма благоверната в рисуването, горката. И сега с тая убодена ръка... Двойката не ни мърда. Айде бе, само един път я изкарай на кафе жената. Какво ще ти стане?
— Ще си помисля. Твоят син по колко часа учи на ден?
— Знам ли, нали сега пуснаха оная новата компютърна игра. Пък и мобилният телефон... Не му остава много време... Твоят?
— И ние сме така. Обаче съм твърдо решил да дигнем успеха. Утре го карам на училище и мисля да взема учебните му тетрадки по география и история на работа. Трябва да се попълнят до петък, нямам много време. После се захващам с химията и физиката.
— На мен тия тетрадки ми ги прави на Милена майката.
— Да не би нещо там? А?
— Ти пък, ремонтирах ù пералнята на жената, и тоя срок тя ги пое. Дано втория срок да ù гръмне и бойлера, иначе не знам...
— Късметлия. Твоят мисли ли какво висше да следва?
— Иска да става юрист. Отсега сричам Конституцията. Как го е решил това се чудя, една книга не е прочел през живота си. За премиер става де... При вас как е?
— Доктор. Днес правих дисекция на жаба, и аз се подготвям. Там десет години се учи, няма да ми е лесно. Ама после ще мога да се лекувам сам. Че сега едни фалшименто докторчета изскачат от университетите... Страх да те хване.
— Не са само докторите бе, брат. Нищо не става от тия млади хора.
— И що така?
— А де?


Купи сега Великденска промоция 3 в 1 - 19лв

(Пакета включва книгите: "Има ли живот след брака - Размислите на един ветеран", "Има ли живот след брака - Късчета реалност" и "Семейно щастие за напреднали") промоцията е валидна до 02.05.2021 (цена с включена доставка на територията на България до офис на Спиди - 19.00лв.) Или поръчай на телефон: 0884929112
Не е въведено име!
Грешка в e-mail !
Не е въведен телефон!
Не е въведен адрес!
Не е въведено количество!
Липсва текст на съобщението!
Не са приети общите условия!
Полетата с (*) са задължителни!