Скъпо дневниче
Скъпо дневниче,Знам, че минаха повече от 30 години. Знам, че като спрях да пиша в теб, заявих, че дневник си водят само децата и нещастниците. Както можеш да предположиш, отдавна не съм дете, така че отиваме към вариант две.
А доскоро не беше така... Бях лъв, както се казва. Управител на най-големия ресторант в града. Ако някой тузар искаше да впечатли гадже, звънеше на мен. Ако кметът решеше да направи частно парти на любовницата си, набираше моя номер. Ако шефът на пожарната искаше певицата Куна с голямата пуна да му пее на ушенце... Сещаш се на кой се обаждаше, нали?
Имах дузини сервитьорки, коя от коя по-дългокраки. И всичките ми бяха навити. Жена ми ме боготвореше, двете ми момиченца ме имаха за супер герой. После дойде петък 13-ти. И всичко отиде на майната си.
Двама полицаи с бабаитски вид ми лепнаха лист А4 на вратата на ресторанта. И ме затвориха. Собственикът се напи и ни уволни всичките. Едновременно. Оттогава телефонът му е изключен, никой не го е виждал. Топ сервитьорката ми, Кинчето, си стегна багажа за Русе и ми показа среден пръст на прощаване. Предателка. На заминаване барманът счупи с две тухли рекламния надпис на ресторанта, и отнесе няколко букви. Досега беше ГОЛЯМАТА АНАБЕЛ, стана ГОЛ..АТА АНА..Л.
Все едно сме перверзен публичен дом.
Оттогава съм под домашен арест. Доскоро слънчевата ми съпруга купи към 1000 литра дезинфектант и ме пръска с него, където ме види. Кара ме навсякъде да ходя с маска и ръкавици, дори в тоалетната.
Чистейки за 358-ми път пода в коридора, моята по-добра половинка падна и си навехна крака. Сега стои в хола на дивана с високо вдигнат крак и лае заповеди на патагонски. Все едно трябва да знам какво значи “пусни цветното на 40, на 800 оборота без центрофуга, на бърза“.
Вчера ме изгледа мръсно и с тон на надзирател в Централния затвор ме попита:
— Какво ти е, гадино ненужна?
— Нищо – сепнах се аз.
— Гърло те боли, нали?
— Не.
— Сополи?
— Никакви.
— Болки в мускулите, температура?
— Свеж съм като репичка бе, жена.
— Знаех си – изсъска ми тя и поклати глава. — Безсимптомно протича корона грипът при теб... Ела да ти дам малко дезинфектант да пийнеш, оранжевият маймун отвъд голямата вода каза, че много помагало.
Луда е, казвам ти, опитва се да ме убие. Чела в БГ МАМА, че чесънът вършел работа, все едно вирусът се хваща от вампири, и сега ме кара да ям по минимум 10 скилидки на хранене... Убеден съм, че ги топи в белина, сярна киселина или нещо подобно, понеже, след като ходя по малка нужда, тоалетната блести от чистота, все едно Мистър Пропър я е почиствал. Трябва да пробвам да отпуша и мивката с вълшебната струя.
Само аз излизам да пазарувам, очевидно, и почти никога не уцелвам. Вчера отидох за сода и събудих демона в половинката си. Само малоумен имбицил може да обърка газирана вода със сода бикарбонат, така ми каза. Проверих в интернет какво е имбицил, не е хич хубаво. Олигофрен, който не обича и не познава жена си, би купил козунак с локум, вместо със стафиди. Корнфлексът с кученце всъщност е с вълк. Няма нищо общо между двата. Киселото мляко от 4.5% кара всяка себеуважаваща се жена да качва килограми, така че съпруг с коефициент на интелигентност от този на Форест Гъмп нагоре би купил 2%. Пълнозърнестият хляб всъщност не е пълнозърнест. Солта трябва да е розова, не бяла. Все неща, които досега не ми се налагаше да знам. Пазаруването се превърна в кошмар. Ходя с написан лист, понеже съм явно твърде глупав, за да пресъздам инструкциите вербално. И пак стават грешки. Прибирам се, потропвам на входната врата да докуцука да си вземе покупките, оставям торбите и бягам на поне едно хвърляне на камък разстояние. И после, ако не съм сбъркал вида на овесените ядки, да речем, се прибирам.
Тия дни поисках да правим секс, жена ми заяви, че мога да доближа семейното ложе само с маска тип заварчик трети клас, гумени ръкавици до мишниците, рибарски ботуши и предпазно огнеупорно облекло. Предната вечер Годжи така казал по телевизията. Отказах, наречи ме старомоден, обаче аз все още мисля, че тези неща хората ги правят голи, не все едно ще летят до Луната или ще разфасоват труп. Твърде млад съм да се правя на Дарт Вейдър.
Преди няколко дни ми звъня Куна, сещаш се, онази с голямата пуна. Искаше да пита милата, дали случайно някой не прави частно парти, много ù се пеело. Готова била и да свири. Какво парти бе, жена, генералисимусът дебне зад всеки ъгъл. И пере глоби на поразия.
Най-нещастната съпруга на света, както се самообяви моята благоверна, миналата седмица докуцука до кухнята и направи фитнес кекс. Не знам какво е слагала вътре, но имаше формата, твърдината и вкуса на тухла четворка. Момичетата твърдо отказаха да го доближат, а когато го предложи на папагала, той се направи на умрял. Аз ТРЯБВАШЕ да го изям целия, за да засвидетелствам обичта си. Пък и по-добре да го хапна, отколкото да ме хлопне с него по главата, докато спя... На два пъти ми прилоша, обаче се насилих и го опапках до последното камъче, пардон трошичка. В резултат на това издевателство над нещастната ми особа, моята по-добра половинка ми заяви, че съм направил шкембе като сумист и съвсем скоро трябва да ми поръчва инвалидна количка, в която да ме бутат насам-натам, предполагам случайни минувачи до магазина и обратно. Като разбра, че кексът е изяден, папагалът ненадейно възкръсна и ме обяви за мухльо със самоубийствени наклонности. Опасявам се, че е прав.
Нощта след кекса сънувах как тичам в Морската градина. Много хубав сън, пълен с цветове. Бях чисто гол, само по маска и с плочки на корема. Гониха ме две патрулки, натоварени с генерала и компания, искаха да ми прелеят плазма от кокошка, изкарала свински грип. Много модно било. Изплъзнах им се, като скочих в морето. Там ме поеха две топлес русалки с маски на лицата. Тъкмо щях да почна да ги уча да плуват бътерфлай и жена ми ме сръчка, много съм хъркал. Пак затворих очи и се унесох, и мобилният ми телефон из.
звъня.
— Кой те търси посред нощите бе, курвар неден? -скочи съпругата ми и се опита да вземе точилката от кухнята. Не успя, стъпи на навехнатия крак и се строполи по дупе до леглото.
— Ако щеш вярвай – отвърнах ù, — не е Кинчето. Майка ти е...
И наистина беше тя, колкото и странно да звучи. Вдиг-
нах с най-учтивия си тон:
— Ти луда ли си да звъниш посред нощите ма, дърта кукумявке?
— Добре съм – отвърна ми тя.
— К'во?!
— Много съм добре, не съм болна.
— Защо ми го казваш точно сега? – изумих се аз. — Опит-
вах се да спя, шашавата ти щерка за малко да ми нанесе средна телесна повреда заради теб.
— Скъпи зетко – патетично занарежда моята мила тъща. — Аз съм възрастна жена, генералът каза, че съм в най-рисковата група, а ти да не ми се обадиш през цялото извънредно положение... Браво на теб. Затова ти звъня, да те успокоя – ДОБРЕ СЪМ!
— Много се радвам за теб, МАМО – изскърцах със зъби аз и затворих.
Обаче реших да ù го върна, като в оня стар виц. Два дни по-късно милата ми тъща получи пратка, която трябваше да си вземе от офис на куриер. Кашонът излезе 28.5 килограма, колко е платила за доставката и как го е дотътрила до къщи не знам. Представи си изненадата ù, когато си е отворила подаръка. Понеже в колета имаше две неща – огромен камък и бележка:
СКЪПА МАМО, ТОЗИ КАМЪК МИ ПАДНА ОТ СЪРЦЕТО, КОГАТО РАЗБРАХ, ЧЕ СИ ДОБРЕ. ОСТАНИ СИ ТАКА ПОНЕ ДО СЛЕДВАЩИЯ ВТОРНИК, ТОГАВА ЧАКАМ НЯКОЙ ЛЕВ И МОГА ДА ПЛАТЯ ЗА ПОГРЕБЕНИЕТО ТИ. ДЪРЖИШ ЛИ НА КОВЧЕГ И НА МЯСТО В ГРОБИЩАТА ИЛИ МОЖЕ НАТЮР ДА ТЕ ЗАКОПАМ НЯКОЯ НОЩ НАПРАВО В ПАРКА? ЩЕ ПОЛЗВАМ КАМЪКА ЗА НАДГРОБНА ПЛОЧА.
С ЛЮБОВ: ЗЕТ ТИ.
Още на следващия ден дъртата змия се нанесе вкъщи, уж да гледа щерка си. И двете не ми говорят, сърдити са ми. Стогодишната скочибра ми готви само гъби, не дава на децата да ги ядат... Сигурно ги бере от някое вещерско сборище. Откак таласъмът заживя у нас, положението стана съвсем нетърпимо, събраха се четири женски, с двете ми щерки, ако не броим папагала. За него не знаем какъв пол е, викаме му Пешо, ама като нищото може да снесе някое яйце. Предполагам, че все пак е мъж, понеже спря да ме обижда, или му е жал за мен, или ме чака да се гътна всеки момент. Чудя се, ако го науча да лае, ще мога ли да го извеждам на разходка?
Скъпо дневниче, знам, че не изпълняваш желания, обаче има ли начин оня самодоволен гъз, съседът отдолу, да счупи крак? И аз да поема разходките на кучето му? Понеже имам план – ще се промъкна с тая гласовита мастия до пристанището, и преди някой да успее да ме хване, ще скоча в морето. И ще заплувам накъдето ми видят очите. Чувам, че в Северна Корея короната не виреела. Едва ли ще е по-зле от вкъщи.