Галина
Галина рано бе осъзнала какво представлява съпруга й, и с какво се занимава. Истината бе, че двамата така и не бяха сключили църковен брак, понеже мъжът й нямаше как да влезе в църква. Галина обаче беше вярваща. Години наред кри този факт от съпруга си, лъжеше го, че отива да се види с приятелки, когато ходеше на черква. Занимаваше се по малко и с езотерика, също тайно. Известно време ходи на беседи на Бялото братство, но така и не успя да се качи на рилските езера, мъжът й щеше да се усети. Най-близък последните години й бе един млад отец, дошъл в тяхната църква. Тя често общуваше с него, коментираха гоненията на властта, антагонизма между официалната църква и сподвижниците на Дънов, отлъчването на Ванга. И двамата мислеха, че е време църквата да стане малко по-отворена към новото, към различното. Отецът й разказа за откритите през 1945 -та година свитъци от Наг Хамади.– Предполага се – й бе споделил свещеникът, – че ръкописите са били заровени в земята някъде около 367 – ма година, когато църковният канон налага пълна забрана на някои евангелия.
– Защо? – почуди се жената. – Какво толкова страшно има там, че да плаши църквата?
– Евангелието на Тома, например. Написано от последователи на апостол Тома около 340 – та година върху папирус на коптски език. Апокрифно, разбира се, в пълно противоречие с догмите. Чуй тези думи...
...Иисус каза: "Ако вашите водачи ви кажат, че царството е на небесата, птиците в небето ще са там преди вас. Ако ви кажат, че то е в морето, рибите в морето ще са там преди вас. Царството е във вас и извън вас...“
Изчака малко Галя да асимилира чутото и продължи:
– “Когато познаете себе си, ще узнаете и ще разберете, че сте деца на живия Отец. Но ако не познаете себе си, вие ще живеете в бедност и ще сте бедност...
Разцепи парче дърво, Аз Съм там.
Вдигни камък и ще Ме намериш там...“
– Царството не е на небето – повтори чутото жената. – И очевидно не е в черквата. То е навсякъде, а Бог, Бог е в нас, само трябва да познаем себе си.
– Силни думи – кимна отецът. – Коя църква би се съгласила от амвона й да звучи този текст? Със сигурност не и тази, в която работя аз. Как ще вкараме миряните в кошарата? Как ще ги накараме да слушат и да даряват?
Малко след този разговор колегите на отеца го изпяха на мъжа й и той бе откаран в Белене. Както вече знаем , на първата седмица там Бог си го взе, след ужасен инцидент при разтоварването на един кораб.
Галина научи за смъртта на отеца пред черквата. Новината бръкна дълбоко в душата й, ръцете й се разтрепереха, а очите й плувнаха в сълзи. И тогава направи нещо, което не би направила при нормални обстоятелства. Обстоятелствата обаче бяха далеч от нормални, а когато се стигне до момент, в който човек е разтърсен до основи, от дълбините на мътилката не винаги излиза нещо добро. Понякога глава подават демоните.
Галина влезе с решителни крачки в черквата и си купи една свещ. Една-единствена. Излезе на площада и се огледа, наблизо растяха няколко дървета, под тях имаше пръст. Помоли минаващ край нея мъж за огънче, запали свещта и я забоде право в черната земя.
– Другарко – почуди се мъжът. – Не съм разбирач, ама май тая свещ се пали в църквата. Там човек се моли на Господа Бог или каквото се прави, де. Не че съм вярващ – и човекът страхливо се огледа, доносници можеше да има навсякъде.
– Кой Ви каза, че се моля на Бог? – озъби му се Галина.
Минувачът вдигна безпомощно рамене и се отдалечи, жената клекна пред свещта и се загледа в пламъка й, който гореше учудващо добре, напук на вятъра.
– Искам да умре – изсъска тя. – Знам, че е грешно, знам, че ми е мъж и не ми пука. –Искам да погине по същия начин, по който погуби отеца. Искам да си плати за неговата смърт и за всичката смърт, която е причинил. Ще си изгледам момчето сама, не ми трябва този звяр близо до него, ще отрови съзнанието му, както трови всичко около себе си. Искам желанието ми да се изпълни преди тази свещ да е догоряла.
И демоните я чуха.
В този момент мъжът й работеше на вилата на голям партиен другар, изливаха плоча. Докато Галина говореше на свещта един от шофьорите се бе подпрял на бронята на камиона си, пушеше. Изведнъж се стресна и надигна глава. Заслуша се във вятъра, после кимна и хвърли цигарата на земята. Влезе в голямата кола и запали двигателя.
Бащата на Иван бе влязъл в изкопа на бъдещата вила и разстилаше с лопата бетона на първата плоча. Когато каросерията се отвори, и върху него с огромна сила се изсипа един камион с чакъл, той не успя да реагира. Затрупаха го около двадесет тона камъни. Хората се развикаха, а шофьорът скочи бодро от каросерията, ухили се щастливо и се огледа наоколо:
– Какво става бе, хора? – почеса се по главата той. – Да не се е случило нещо? – и си запали поредна цигара.
Този ден Галина така и не каза на никого какво си е пожелала там, на сянката пред черквата. Реагира на новината за смъртта на съпруга си със зловещо кимване. Тя вече знаеше.
