Забавни разкази



Скъпо дневниче

Скъпо дневниче,
Знам, че минаха повече от 30 години. Знам, че като спрях да пиша в теб, заявих, че дневник си водят само децата и нещастниците. Както можеш да предположиш, отдавна не съм дете, така че отиваме към вариант две.
А доскоро не беше така... Бях лъв, както се казва. Управител на най-големия ресторант в града. Ако някой тузар искаше да впечатли гадже, звънеше на мен. Ако кметът решеше да направи частно парти на любовницата си, набираше моя номер. Ако шефът на пожарната искаше певицата Куна с голямата пуна да му пее на ушенце... Сещаш се на кой се обаждаше, нали?
Целия разказ


Поздрави от Специалните сили

Скъпи мамо и тате!
Най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5.30 сутринта. Първия ден си станах, както на село – в 4, обаче старшината ме накара са се върна в леглото и да пазя тишина. Така че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито с кокошки, нито с прасета. Скука.
Целия разказ


От добрината си патя

— Бременна е – прошепна Мария на Тодор.
— Не съм забелязал, как разбра? – повдигна вежда момчето.
— Скоро се омъжи за приятеля си, струва ми се доста набързо. Честичко ходи до тоалетна, пък и съм почти сигурна, че я чух да повръща. Нерядко се държи за гърдите, сигурно чувства болка, или поне дискомфорт. Изглежда все уморена...
Тошко вдигна поглед от чина си и преценяващо огледа учителката си по математика. Младата жена изглеждаше изтощена, бе сложила лакти на бюрото си и бе хванала главата си с две ръце. Госпожа Великова май наистина имаше някакъв проблем.
Целия разказ


На масаж

Много ме биха. И на всичко отгоре и пари ми взеха. Но да започна историята отначало. През
уикенда возих съпругата си до съседен град, курортен. Имаше работа за няколко часа, а аз
време за губене. Още в началото ми се наби в очите табелата МАСАЖИ, сложена пред голям
лъскав хотел.
Целия разказ


Леля ти Тотка говори с Отвъдното

— Целият блок е пълен с ненормални хора! Без изключения! – нареждаше леля Тотка, най-войнствената баба във входа. Бе седнала на дивана в хола на комшиите си и не смяташе да си ходи. Домакинята ù, Нина Георгиева, нямаше идея как да се отърве от напористата си гостенка. Беше се съгласила да пресипе половинка захар на възрастната жена, в крайна сметка тя бе вдовица и Нина нямаше нищо против да ù помогне. Пълният със захар буркан на гостенката обаче си стоеше мирно и кротко, забравен на масата, а баба Тотка “гостуваше“ от над деветдесет минути... Целия разказ


Забранено за дракони

— Тия тъпанари отгоре пак полудяха! – изохка Нинка и тръгна от спалнята към хола, по посока мъжа си, понеже не получи никакъв отговор. Нямаше как и да получи. Иван, съпругът, бе легнал на дивана, уж да гледа стар мач, и бе задремал. Към момента коментаторът на мача и ония празнуващи изверги отгоре успяваха да надвикат и надблъскат нежните похърквания на Ванката... Целия разказ


Бъдещето наше

— Алооо... Какво става?
— Как си, брат?
— Колко е часът? Кой се обажда?
— Късно е. Или рано. Зависи от гледната точка. Иван съм бе, как не ме позна?
— Иван... Кой Иван? И с кой акъл ми звъниш в 3.30 сутринта?
— Ванката бе, как така не се сещаш... На Хараламби бащата.
Целия разказ


Смее ли човек да пита

Откак се помня имам високо кръвно. Откриха ми го още като тинейджър, като ми текна кръв от носа и не спря три дни. Тогава спортувах активно, спокойно си вързвах обувките и животът беше хубав. Драснах от болницата, преди да ме натъпчат с лекарства, и забравих за инцидента.
Тия дни обаче, след повече от четвърт век и петдесет килограма, Съдбата реши да си направи много нескопосана шега с мен. Нищо не предвещаваше този неприятен развой на събитията, денят си започна съвсем нормално, като всяка събота, слънчице, птички,  малки амурчета свиреха на арфи в клоните на дърветата, въобще идилия. 
Целия разказ


Котаракът на леля Катя

Голяма гадина. Винаги като се разгонеше препикаваше входната ми врата. Голям,
черен, нагъл, войнствено настроен и уж домашен. Но си хойкаше по цял ден, прибираше
се само привечер да го нахранят. Всяка вечер мяукаше за храна, не че му беше
отказвана, просто ей така, да се знае кой е шефа. Леля Катя го беше кръстила на мъжа
си- Петър. И не даваше дума да се издума за него. Децата й отдвана бяха създали
собствени семейства, така че й беше останал само той. И мъжа й де, ама той не се
броеше. Поне сто пъти съм се карал с нея за това изчадие от ада:
-Лельо ма, пак ми се изпика това животно на вратата! Целия ни апартамент мирише на
амоняк! Писна ми!
Целия разказ


Кредитната карта

-Господине, искам да Ви предупредя, че този телефонен разговор се записва.
-За да не те напсувам ли?
-Обаждам се от Вашата банка, имате просрочие по кредитната си карта.
-Нима? Не съм обърнал внимание.
-Да, с над два месеца. Кога ще платите?
-Като се стопли времето.
-Не Ви разбрах господине.
-Много е просто, обясни го и на началниците си там в София. Аз съм от морето. Тук
зимата има само вятър. Приходите идват с туристите, а те студено не обичат. Затова ще
чакаме да се стопли времето, да дойдат. Сега разбра ли ме?
Целия разказ