Малвина
Следващата спирка бе дома на едно младо момиче. Момиче, на което се бе наложило рано да порасне. Бе забременяла на седемнадесет, бе родила малко след бала си. И оттогава се грижеше сама за сина си, малкият Йоан. Младата жена тъкмо се готвеше да води детето на градина, след това щеше да ходи на работа. Всъщност ходеше на две работи, като за да може да посещава втората, оставяше сина си на комшийката.– Добро утро, Малвина – поздрави отецът. – Знам, че бързаш, осъзнавам, че денят ти е натоварен.
– Добро утро, отче Иван – поздрави и младата майка. Познаваха се и то доста добре. Тя идваше редовно в черквата, той й заделяше за детето дрешки и лакомства, когато може. Майката и детето живееха под наем, на ръба на оцеляването. Момичето нямаше живи родители, които да й помагат. – Какво те води тук? – попита тя и бързо затвори вратата зад себе си, не искаше свещеникът да види мизерията, в която живееше със сина си.
– Снимка – каза отчето. – Дошъл съм за снимка на Йоан. – По-нова, ако може.
– За какво ти е? – ахна младата майка.
– Не мога да ти кажа, чадо – въздъхна отецът. -Имай вяра, само това искам от теб. И нова снимка на Йоан, разбира се.
– Правихме тази година за градината – момичето започна да рови из дамската си чанта. – Ето я. Ще свърши ли работа?
– Абсолютно.
Половин час по-късно свещеникът вече тропаше на друга врата само дето тази бе доста по-масивна и бе част от огромна къща в много по-тузарска част от града.
– Да, кажете? – отвори му дама на зряла възраст.
– Търся Йоан – каза свещеникът. – Добро утро.
– Спи – отвърнаха му. – Нещо да предам?
– Вие сте майка му, предполагам?
– Така е.
– Мога да започна разговора с Вас, тогава. Имате ли внуци, госпожо?
Двамата седнаха на холната маса и в процеса на разговора отец Иван извади снимка на малкия Йоан.
– Прилича ли на сина Ви, госпожо?
Жената прехапа устни.
– Знаех – каза тя, гласът й трепереше. – Моят Йоан ми каза, че има такова едно момиче, но те бяха млади, много млади. Нямаха брак, аз мислех, че е направила аборт.
– Внук Ви е добре, госпожо – тихо каза отецът. – Малвина е невероятна майка. Хванах я на вратата, водеше го на градина. После я чака цял ден в кухнята на един ресторант на брега на морето, след това взима детето и го води при една комшийка. Вечерта дава нощна смяна в една консервна фабрика, прибира се към единадесет. Взима го на ръце, понеже Йоан вече спи, и го води в квартирата си. Всъщност става въпрос за една стая, с баня към нея. Двамата спят на матрак на земята. Днес какви са ангажиментите на сина Ви, госпожо?
– Той ми каза, че е случайна мръсница, която е забърсал, каза, че гони парите ни. Ние нямаме никакъв ангажимент, те нямат брак, той не е признал детето. Аз нямах...
– Малвина беше девствена, госпожо – прекъсна я отецът. – Аз знам, все пак я познавам от бебе. Така и не си намери друг. Така и не потърси. Може ли да говоря със сина Ви, Йоан?
– Сега ще го доведа.
Младежът се стресна, когато видя отец Иван. Свещеникът кимна, наистина синът му му бе одрал кожата.
– Това не е мое дете – хвана той снимката. –Тя каза...
– Тя каза, ти каза... - прекъсна го отецът. – Не съм тук за това, млади човече. Повечето бракове свършват с развод. А вие дори не сте били женени. Така е, не мога да го скрия и няма смисъл. Болшинството хора в днешно време не са семейни. И нищо чудно, в момента, в който единият от двамата си наруши комфорта и връзката се разваля. Така е в днешно време, елементарното нещо, което младите не могат да разберат, че връзката иска компромиси. Жертви и от двете страни. Това е борба на двама души, които са тръгнали в една посока. Двамата само срещу роднини, познати и куп така наречени доброжелатели, срещу целия враждебен свят. Така се изпитва любовта, когато дойдат шамарите на съдбата. Иначе не е връзка, не е любов. А е просто съжителство между хора, които едва се изтърпяват. До момента, в който единият не си тръгне, понеже му е по-лесно сам. Не съм тук обаче да ви разказвам за тайнството на брака, за свещената връзка между мъжа и жената. Просто нямам това време. Дойдох да говоря с теб, младежо. Не мога да те накарам, а и не искам, да свършиш правилното нещо. Искам да знаеш обаче, че там в онази мизерна стаичка има едно момиче, което в някакъв момент се е доверило на сладките ти приказки. Момиче, на което ти си обърнал живота на 180 градуса. Момиче, което и към момента гледа твоето дете. ТВОЕТО дете, млади човече. Не е моя работа дали ще се съберете с Малвина или не, за мен ти не си достатъчно добър за нея, но това си е мое мнение. Тук съм, заради Йоан. Искам да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че ти нямаш дълг към това създание. Ето, оставям ви снимката.
Йоан остана с наведена глава, така и не посмя да погледне отеца в очите. Госпожата плачеше, когато свещеникът напусна къщата. Затвори врата след него, обърна се и заби звучен шамар на сина си.
– Знаеш ли къде живее Малвина? – попита тя.
– Ама мамо... – започна Йоан, но получи втори плесник.
– Питах те нещо – повиши глас жената.
– Мога да разбера.
– Искам да ги доведеш и двамата, сега. Вземи им и багажа.
– Добре, мамо...
