Картоиграчи
От време на време играя карти. Бридж-играта на интелектуалците. Не и в нашия случай.Сядаме в хола на мой съсед-Миро, който се е подготвил и подгрял със солидно количество
алкохол, така че почваме с летящ старт. След първите няколко раздавания(някъде на средата на
втората бутилка) се почват леките закачки:
-Ей по лесни сте от майките си!!!
-Картата те бие по главата, добре че никакъв те няма.
-Снощи жена ти друго каза!
Жената на комшията издържа до към полунощ да ни сервира и си ляга. Тук е хубаво да споменем ,
че става въпрос за яка мома, с мощен гръб и зъл нрав. Както се казва ако я срещне сериен
изнасилвач късно нощем ще си плюе в пазвата.
Има татковци , които са убедени , че ще имат момче. И когато съдбата им сервира един нежен
сюрприз, те много трудно приемат този факт. Такъв беше и бащата на тази комшийка. Бивш
треньор по вдигане на тежести от ония златни времена, той много искаше и детето му да успее в
този спорт. Какво като е момиче? Какво като жената недоволства? Айде с тате в залата! И така,
Мимето бе закърмена с тежката атлетика. Имаше си ген момичето, имаше и мотивиран треньор. И
докато не я удари хормона беше на тати гордостта. Жънеше успехи на родния и международния
подиум. Евала. Само дето на абитуриентския бал много трудно й намериха рокля, и после с голям
зор я ожениха. Обаче излезе спокойна жена, пък то има ли и кой да посмее да я ядоса?
Докато е трезвен Миро например никога не й противоречи. Обаче обикновено в два сутринта не е.
Долу-горе тогава играта става доста мудна, разборите след всяко раздаване стават по-скоро
хаотични, а обидите – директни.
Една нощ, към два сутринта, комшията ми падаше. Яко. И беше много крив. И пийнал. Единия от
противниците го издебна и му влезе с финт:
-Абе домакина,салатата свърши, мезета няма, тази твойта къде се мотка?
И нашия събра всичката си останала смелост и изкрещя:
-Мимоооо, Мимо ма, стига се рови в тоя Фейс, ела нарежи салата!
Всички без него знаехме, че Мима спи, или по-скоро спеше, нежно похърквайки като
дъскорезница от към спалнята.
Хъркането на момента спря. Подстрекателят си извади телефона и го сложи на видео. След 2-3
напрегнати секунди вратата на хола се отвори с шут. Бравата й просто излетя. В касата стоеше
Мима. До този момент не я бях виждал току що станала от сън. От устата й се точеше
слюнка,очите й бяха облещени и подпухнали,косата й сочеше във всички посоки, а големите й
бицепси се свиваха и отпускаха конвулсивно. Мощните й рамене заемаха цялата каса на вратата. В
ръка държеше пластмасов детски меч(синът им също се беше събудил от любовните трели на баща
си и хленчеше, колкото да разяри до край майка си). Ако в този момент Смъртта я беше срещнала,
щеше да се престори че коси тревата. Ако я беше срещнал Арнолд би я поканил да играе злодея в
новия му филм . Даже и Чък Норис тук нямаше никакъв шанс .
Аз лекичко и незабелязано се изпуснах, но веднага се взех в ръце.
Миро мигом осъзна грешката си и на секундата изтрезня. Ама не съвсем, понеже не свари да се
наведе. Мима направи бърза крачка напред и мечът се стовари на главата му. До този момент не
бях виждал някой да изпада толкова бързо в безсъзнание. А може и да се е престорил на умрял,
както би направил някой, ако срещне мечка в гората да речем.
В общи линии той постъпи доста хитро, понеже тя се завъртя и почна нас. Без да говори.
Само вървеше напред и с всяка крачка раздаваше саблени удари . По един на човек . Повече и не
трябваше . И ние , трима големи здрави мъже се почувствахме сам самички и изоставени.
Снимащият телефон също получи удар и излетя през отворения прозорец. Разбягахме се, врата се
оказа тясна за момент, но силен шут по последния ни изстреля напред.
След няколко минути, набити и боси(не сварихме да се обуем докато се изнасяхме) тримата
оцелели вървяхме към бърлогите си. Чисто кармично мобилният телефон на тариката дразнител
беше потрошен, кожата по гърбовете ни пареше от меча а ние мълчахме.
Как, мислех си, ни наби една жена? То не че ни би де, само по един пластмасов меч изядохме по
гърбините, и един шут за всички. Ама все пак, унизително някак си... Утешавах се с мисълта че
съм джентълмен и аз на жени не посягам. Ама от друга страна тя пък не мязаше много на малка
сладка женичка в оня момент. Приличаше по-скоро на Хълк, обаче с цици.
Преди да се разделим, започналият конфликта все пак се обади:
-Ама как го приспа жена му ,а?