Разговорът ПРОДЪЛЖЕНИЕ
-Тате, искам да те питам нещо.-Слушам те.
-Днес Виктория ме издаде на класната.
-За какво?
-Почти целия час я гъделичках, нали седя зад нея.
-И?
-Класната доста ми се накара.
-Да не ме викат пак в училище?
-Не, няма. Но все пак искам да те питам- Да издадеш някой не е хубаво, нали?
-Ужасно е. Доносниците никога не успяват. Те носят само страдание на другите и съдбата им отвръща със същото. Но все пак, твоята съученичка не е имала избор, ти си й пречел. Това е било единствения начин да се защити. А ти защо я гъделичка?
-Много я харесвам.
-Иска се смелост да ми го кажеш. А тя теб?
-Не знам. Стивън е залепен за нея.
-Стивън? Тоя с модните дрешки? С богатия баща?
-Същия. Постоянно й купува нещо. Всеки ден нов подарък.
-А тя?
-Взима ги, разбира се.
-Тук вече става интересно. Значи от една страна си ти- отличник и спортист, от друга страна имаме парвеню с модни дрешки и подаръци. Напълно лишен от морал и със слаб успех.
-Какво е парвеню?
-Издигнал се чрез богатство духовно беден човек. Някой, който парадира с парите си. Хвали се, тоест.
-Разбрах. Да, такъв е. А тя се закача и с двама ни. И все не може да избере. Мога да му прасна един?
-Нали говорихме вече за насилието? То не е решение, само ще влоши нещата. Аз ти предлагам да спреш да я закачаш.
-Значи да му я оставя? На тоя надувко? По-добре да го прасна.
-Не казах да я оставиш. Обаче като се отдръпнеш, тя ще разбере нещо. Ще разбере, че не може да си играе с теб. И тогава ще трябва да направи избор. Дали да остане със Стивън и скъпите подаръци или да дойде при теб. От решението й ти ще разбереш нещо много важно за нея. Ако избере Стивън и подаръците значи е същата като него – празна отвътре. Човек, който държи на материалното. Лъскава обвивка, без съдържание. Бъдеща кифла, играчка на мъжете. Повярвай ми, не ти трябва.
-А ако избере мен?
-Значи има вкус. Ако избере теб е избрала истинския човек. Знаеш ли, ние всички имаме излъчване. Някои му казват аура. Ние не можем да я видим, разбира се. Но я усещаме. Всеки от нас излъчва нещо различно. То е резултат от усещането му за живота към момента, от чувствата и мислите му. Ако ти си позитивен, ако си настроен добре към хората, те го усещат. И с теб се свързват такива хора, позитивни. Хора, които имат близка на твоята енергия. Ако обаче не си в настроение, ядосан си на нещо или някой, ако искаш да се сбиеш- познай какво хора идват при теб? И въобще как реагират всички, които те засекат в подобен момент? С лошо. Така че дали ще срещнеш лоши или добри хора, зависи предимно от теб. Разбра ли ме?
-Ахам. Ако Виктория е лоша ще избере Стивън, ако е добра – мен. Ако е лоша обаче, въобще не ми трябва.
-И още нещо- красотата идва отвътре. Тя не е просто симетрия на лицето. Тя е одухотвореност. Това разбра ли го?
-Не. Как така отвътре? Нали гледаме лицето?
-Като гледаме лицето какво виждаме? В последно време доста грим. Твоите съученички гримират ли се?
-Някои.
-Е, не ти ли изглеждат еднакви?
-Ами май да.
-Тогава как можеш да кажеш за някое момиче дали е красиво или не?
-Виктория е красива.
-А като махне грима?
-Не знам.
-Когато за пръв път видях майка ти беше без грим. И пак се влюбих. Само като се усмихна и вече знаех.
-Ами аз не знам, май няма да е лесна тая работа.
-Просто гледай вътрешната красота, не обвивката. Обвивката си заминава, излъчването е това, което наистина търсим. Пък и ти имаш много време...
-Така е. Дали Виктория ще избере мен?
-Не знам. Но знам, че ти си направил своя избор. Ти търсиш ЧОВЕК, не обвивка. Ако тя е такъв, сама ще дойде. Ако наистина държиш на някой, дай му свобода. За да има собствена воля. Ако избере теб- още по-добре за нея. Ако се полакоми по подаръците, ще им бъде роб до живот.
-А ако и аз й подаря нещо?
-Тогава падаш на нивото на Стивън. Ще играеш игра, която със сигурност ще загубиш. И няма да си ти. Остави нещата да се развият от самосебе си. Помниш какво ти казах вчера, нали? Прави най-доброто на което си способен. И съдбата ще се погрижи за останалото. Аз вярвам, аз знам, че твоето момиче е някъде там. И ти ще я срещнеш в правилния момент, както стана с мен и майка ти. И когато този момент дойде, ти ще разбереш. Ще я видиш. Вътрешната й красота. И тогава нищо и никой няма да може да ви спре. Понеже, моето момче, любовта побеждава. Винаги.