Разговорът
-Здравей тате!-Здравей моето момче, как беше в училище днес?
-Долу-горе. Нямам оценки. Искам да те питам нещо. Имаме едно момче в класа, болен е.
Трябва да го оперират в Германия.
-Много ще се радвам ако се оправи.
-Събираме пари за него. Почти всички в училище дадоха.
-Браво бе! Вие сте супер!
-Така си е. Учителката каза, че вече сме дарили десетки хиляди.
-Страхотно.
-И аз дадох.
-Разбира се че ще дадеш.
-Не само един ден, всеки път като ми оставаха пари ги пусках в кутията.
-Гордея се с теб.
-По мои сметки са към 16 лева. Знаеш ли кой е Стивън? Един с модни дрехи, все със
скъпи телефони.
-Не се сещам.
-Баща му има строителна фирма, нещо правят с кмета.
-Да, сетих се, взимат обществени поръчки.
-Знаеш ли с колко идва на училище? По 50 лева му дават на ден. Чуди се за какви
глупости да ги изхаби.
-Е ние на теб няма да ти дадем толкова.
-Аз не ти искам увеличение на дневните. Знаеш ли той колко даде за лечението?
-Няма как да знам.
-Два лева. Все едно да отбие номера. И се хилеше глуповато.
-Искаш да ме питаш защо при условие, че ходи с десет пъти повече пари от теб не му
пука за хората? Според мен е възпитание. Това е видял в къщи. Хора, които пилеят
парите на другите не са особено сърдечни.
-Тате, аз направих добре, нали?
-Разбира се, вече ти казах че се гордея с теб, ще те похваля пред майка ти. И пред много,
ама много други хора...
-Значи ще имам шестица на матурата, нали? Понеже направих нещо хубаво?
-Хаха, ще имаш шестица на матурата понеже учи много. За доброто, което си направил,
не очаквай награда. Ти за награда ли даде парите? Или понеже искаше момчето да е
добре?
-За момчето.
-Видя ли? Ето за това си добър човек. Нека да ти разкажа за Вселената, или поне за
моето разбиране за нея. Тя е един съвършен механизъм. И всеки получава заслуженото.
Но не веднага. Трябва да мине време , за да се задвижат сложните механизми на
съдбата. Време, което ти не трябва да прекарваш в очакване да ти се случи нещо хубаво.
-А какво да очаквам?
-Нищо. Не очаквай нищо. Прави добро, помагай, но не искай нищо в замяна. Това е
единствения начин. Това ще те направи ЧОВЕК. Очакването, надеждата да ти се случат
хубави и приятни неща само ги забавят. Понеже докато чакаш Вселената също чака. В
един момент ти почваш да се разочароваш- колко хубави неща правя, а не получавам
нищо. От всичко това Вселената чува само -НИЩО.
Прави нещата с ВЯРА. Вярвай, че заслужаваш най-доброто. Но не го очаквай . Нека те
изненада приятно. И когато това се случи, а то неминуемо ще се случи, направи само
едно- кажи БЛАГОДАРЯ. Понеже благодарността е силно послание. То ще се
чуе...Разбираш ли какво ти говоря?
-Долу-горе.
-Ще ти го кажа само с един израз, много стара поговорка, мъдрост, дошла до нас през
вековете:
ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН, ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ!
Понеже съдбата помага на подготвените. Сега разбра ли ме?
-Да! Утре ще дам всичките си пари в кутията!
-Хахаха, браво. Защо?
-Ей така, искам да се оправи! Искам пак да играем футбол с него!
-Нали знаеш колко те обичам? Ще разкажа това, което си говорихме на майка ти.
-Защо?
-За да я зарадвам, разбира се. Трябва да знае, че е възпитала истинска личност. Със
сърце. Понеже това е сега нашата цел, моята и на майка ти. Да направим теб и брат ти
хора. Утре искам нещо да хапнеш в училище, и парите, които ти останат-тях дай! Разбра
ли?
-Аз и в къщи мога да хапна.
-Добре, вземи тогава тези пари и ги пъхни в кутията. И пак хапни, ОК?
-ОК. Само да те питам още нещо- какво се случва с лошите хора? Тези, които не помагат.
Или по-зле- които вредят на другите?
-Знаеш, че има и такива. Опитът ми е показал, че съдбата удря по най-близките им.
-Лоша работа. Тате, трябва да ти призная нещо. Обаче не знам как да ти го кажа...
-Започни от началото. Няма от какво да се притесняваш. Много пъти съм ти казвал,
можем да се оправим със всичко, стига да се подкрепяме и да сме честни един с друг.
-Добре тогава. Директорът иска утре да дойдеш в училище.
-Едва ли е за да те хвали?
-Ударих Стивън.
-Нали съм ти казал нещо? Грешно е да удряш хората. Насилието е последната мярка на
некомпетентния, велик човек го е казал. Пък и не за това тренираш бокс, нали? Но ти не
си го ударил просто ей така, кажи какво се случи?
-Знаеш Митко, нали?
-Сирачето, дето баща му почина? И сега майка му ходи на две работи?
-Същия. Стивън го тормози от доста време.
-Защо?
-Заради дрехите, и телефона, и понеже е все свит.
-Казал съм ти да му помагаш, нали?
-Това и направих. Стивън го блъсна на земята и го ритна.
-Гадина. Ти какво направи?
-Десен прав в брадичката на Стивън.
-После?
-После влезе учителката и видя Стивън да лежи. Митко й каза какво е станало, обаче
нали бащата на Стивън е основен спонсор на училището...
-Нещо друго?
-Еми майката на Стивън дойде, развика се, заплашваше че ще ни съди, че ще видиме
ние...Стивън рева като магаре.
-Не се притеснявай нито от Стивън, нито от майка му, нито от директора. Направил си
нещо правилно. Защитил си паднал на земята човек, някой който е имал нужда от твоята
помощ. Очакваш ли награда?
-Нищо не очаквам.
-Правилен отговор. И още нещо-ако нещо такова пак се случи, не го нокаутирай, чу ли?
Нали си гледал Спайдърмен? Какво каза чичото на Питър? Голямата сила върви с голяма
отговорност. Просто застани между двамата. И ако Стивън ти посегне- знаеш какво да
правиш...
-Няма да ми посегне. Сега като ме погледне и се свива.
-Така е, насилниците никога не нападат превъзхождащи ги. Те търсят по-слаби, за да
избиват комплексите си. Такива хора никога не успяват, никога не постигат вътрешен мир.
Отвътре са празни. Само лъскава обвивка. Те носят много негативна енергия със себе си,
и привличат лошото. Стой далеч от тях.
-Ясно. Обаче от сега нататък и те ще стоят далеч от мен, или поне Стивън.
-Ето един урок, който Стивън получи днес- насилието поражда насилие. Веднага си е
намерил майстора. И тази история ще разкажа на майка ти.
-Няма ли да се кара?
-Мисля че не. Тя ще знае, че си постъпил правилно.
-Ще играем ли днес?
-След като си научиш.