Нещо като нашите деца
- Ало? Какво става?- Как си, брат? Защо шепнеш?
- В час съм.
- Какъв час?
- По математика, онлайн. Скрил съм се под бюрото на Сашко, едва дишам. На секунди съм от клаустрофобичен пристъп. Имаме контролно.
- Хехе, аз се уредих.
- Да бе, не си ми звънял от известно време да питаш за задачи. Какво стана? Хараламби да не получи просветление?
- Ти пък. От къде ще го получи това просветление? От онлайн игрите или от палавите сайтове? Гаджето на по-големия ми син е завършило математическа. И сега тя се крие под бюрото на бъдещия си девер. Много ги чува нещата. Пълен отличник стана Хари по този предмет.
- Питай я за трета.
- Ти пък, нали ще ни хванат бе. Как ще обясняваме на даскалката какво прави тази какичка в краката на сина ми?
- Мен вече ме хванаха веднъж, по физика. Нали съм си едър...
- Да бе, и се почудих, как се събираш на това тясно място?
- Питаш ли ме, после карам Сашко да ми ходи по гърба. Мисля, че съм взел да се прегърбвам, и май леко накуцвам с десния крак. Като ми се приходи по малка нужда и бюрото започва да се тресе. Май трябва да почна да взимам нещо за простата, иначе образът на Сашко постоянно ще играе ... Добре, че се редуваме с комшийката, тя нали е завършила българска филология. Обаче мъжът й взе нещо да подозира. Един ден се прибра и ме видя да седя под бюрото на щерка му, имаха тест по химия. За една бройка да получи удар, взе да се хваща за сърцето. От тогава ме гледа много особено като се разминаваме на стълбите. Шантава работа.
- Как те изловиха по физика?
- Схвана ми се кракът, и изритах стола на Сашко. Той тръгна да пада, повлече монитора с камерата отгоре, и по едно време се видях онлайн, отсреща ме зяпаха тридесетина ухилени хлапета и една мноооого ядосана даскалица на голям екран. До сега не бях чувал учител да ругае. После ми дръпна десетминутно конско. Не съм се червял така от пети клас. Тогава си изгубих банския в басейна ...
- Те затова ли ти викат Зрънчо?
- Много смешно, водата беше студена ... Абе какво ти се обяснявам.
- В сравнение с теб аз съм на страшна далавера. Откакто обявих Ню Йорк за столица на Щатите не ми дават да подсказвам. Винаги съм си мислил, че Уошингтън е актьор ... Дензъл, нали се сещаш? Сега по разказвателните предмети под бюрото дреме жената, по точните бъдещата ни снаха. Мен ме карат да правя лицеви опори и коремни преси и ми правят клипове без главата. Три шестици по физическо съм изкарал на Хари, а скоро и плочките ще ми се покажат. Жената е много доволна, пък и за детето е добре. Досега само на тройки беше, на тате кюфтенцето. Много съм горд. Ходя от време на време да правя физзарядка и за Кирчо и Петърчо. Слагам тениските на младежите и се развихрям. Майките им ми се радват и снимат, после правят баници и се оплакват от мъжете си. Даже веднъж получих и неприлично предложение ... Как тоя даскал по физическо още не се е усетил, не ми го побира акъла. Половината му ученици с еднакви фигури! Добре, че си обръснах ръцете и краката, иначе никога нямаше да повярва, че упражненията ги прави тинейджър. Чух, че май искал вече да вижда и главите, трябва да намерим някой майстор на фотошопа, поне снимки да му пратим, с разменени глави.
- Тарикат, прати ми един клип и на мен.
- Ти не можеш да правиш баници, забрави.
- Ама разбирам от фотошоп.
- Още следобеда ще ти направя, един за лицевите и един с коремни преси, нали сме приятели. Откак сме на онлайн обучение брат, успехът ни скочи рязко, пък и вече сме винаги с домашно, понеже дежурният под бюрото слуша, докато Хари обича да си подремва в час. Супер сме си, май ще кандидатстваме за стипендия. Заслужи си я хлапето. Дай да направим една подписка да запазят онлайн обучението, какво ще кажеш?
- Ще ги направим безгръбначни обездвижени социопати, неспособни да си вържат обувките. Калинки с диплома.
- Безгръбначни социопати ОТЛИЧНИЦИ! Всички калинки успяват в живота!
- Трябва да затварям, нещо трета задача не ми се получава. Ти за какво ми звънна?
- А, да, замалко да забравя. Снощи спа ли?
- Не, проклетите гларуси не спряха да врещят.
- И аз така. Защо го правят?
- Веднъж годишно изхвърлят малките, голям момент е в социалния им живот.
- За това ли тази сутрин за една бройка да прегазя три с бебешката перушина?
- Ахам. Сега бягат и се крият, а големите ги насърчават отгоре. От днес вече сами се борят с живота. За броени дни ще наедреят и полетят, нямат кой знае колко голям избор.
- Ех, дошло им е времето да излетят пиленцата... Нещо като нашите деца, нали?
- Същата работа.