Къде си тръгнала така, самичка?
Веси бе млада, твърде млада за да бъде пълноценна вещица, бабите й водиха най-важните битки в живота си на преклонна възраст. Можеха да се владеят, можеха безпроблемно да използват енергията на Майката Земя. Стара вещица например би убила младия каналджия, този, който удари вълка с лопата по главата. Не защото той по някакъв начин навреди на звяра, това просто не бе възможно. А защото той представляваше риск, неоправдан риск. Преди тотално да се откаже от трафикантството младежът все пак докладва на главатаря какво бе видял от храстите, последният разговор.И Шефа предприе незабавни мерки, Веселина го осъзна в момента, в който тя и съпругът й, в чийто ръце бе Петьо, излязоха пред кооперацията на сутринта. Бе все още сумрачно, и с лека мъгла. Но Веселина ги усети, усети ги и тримата. Почувства присъствието на нападателите с някаква част от себе си, за която не знаеше много. В младата жена живееше древна сила, подарък от жените в рода й. И тази сила се пробуди, за част от секундата. Понеже имаше нужда от нея.
Мъжът с кучето също бе научил всичко за нея, Веси току-що го осъзна. И бе пратил трима главорези, за да се разправят със семейството й. Младата жена веднага ги позна – бяха мъжете, отвлекли Валентин. Усети кръвта му по ръцете им, усети черните им като катран души, тъмните им и плашещи аури. Тези мъже имаха не едно и две зверства зад гърба си, и това биеше на очи. Когато си причинил толкова болка, толкова страдание, вече става много трудно да се скриеш, да потънеш в сенките. За последната Веда образите на мъжете сякаш светеха в сумрака, с нечиста, дразнеща очите светлина. Четеше ги като отворена книга.
Само че този път бандитите не идваха да отвличат. Бяха дошли да убиват. Бусът им щеше да се използва само за да се измъкнат, бе паркиран в съседната уличка, далеч от наблюдателни камери. Тримата мъже бяха с качулки, на лицата им имаше маски с рисунки на вампирски зъби по тях, за сплашване на жертвите. Бяха далеч един от друг, така ловуваха те. Първо единият щеше да доближи жертвите отпред да поиска огънче, другите трябваше да дойдат отзад и отстрани. В ръцете си имаха метални тръби, бе пределно ясно какво възнамеряваха да правят с тях.
За зла беда освен семейството на Веси от вратата на кооперацията излезе и тяхна съседка, леля Ванче. Жената бе на работа, първа смяна в съседната шоколадова фабрика. Бе едра, висока на ръст и винаги засмяна.
– Как сте, Веси? - усмихнато започна тя. -Добро утро де, какво му е на Петьо? Да не е болен нещо?
Найден отвори уста, за да отвърне, Веселина обаче сложи ръка на гърдите му и заповедно изсъска:
– Влизайте вътре! Веднага!
– Какво ти става, Веселино? – ахна изненадана леля Ванче. -Бързам, нямам време за глупости. Смяната ми почва след 25 минути.
– Влез вътре, лельо – тихо я помоли Найден. – Мисля, че идва нещо лошо.
Той също бе видял мъжете, и на секундата разбра какво ще се случи.
-Веси, искам да помогна, не мога да те оставя сама.
-Прибери ги и влез, Найдене – озъби му се младата жена. – Ще стане напечено, не мога да те пазя.
– Аз и сам мога да се пазя от тези – обидено тръсна глава младият мъж. – Искам да защитя съпругата си.
– Не ме разбра – отвърна му Веси, докато го избутваше обратно към входа. – Не съм сигурна че ще те опазя от себе си.
Врата на кооперацията се хлопна зад гърба на младата вещица, тримата мъже осъзнаха, че са разкрити и едновременно тръгнаха към приближаващата ги Веселина.
– Случайно да имаш огънче, маце? – ухилен попита мъжът срещу нея. Въобще не се трогна, като видя колко млада е бъдещата му жертва. Не му пукаше, че после ще се наложи да претрепе мъжа й и малкото й болно дете. Такива бяха заповедите, и клиентът си плащаше. Както бяха казали навремето в един мафиотски филм, нищо лично. Всичко е само бизнес.
Има моменти, в които човек мобилизира всичко в себе си, цялата си енергия. Много често това се прави на ниво подсъзнание, чисто инстинктивно. Просто адреналинът нахлува в тялото, не усещаш болка, не усещаш страх. Само дива ярост. Твоето собствено чудовище взима връх.
И така, младата вещица стоеше сама на площадката пред блока, без подкрепление. Мъжът пред нея стискаше цигара, насочена право напред. Другата му ръка без зад гърба, в нея имаше макетен нож. Тези ножове не стават за мушкане на жертвата, но са идеални, ако смяташ да прережеш нечие гърло.
Двамата мъже зад гърба на Веси държаха, както вече знаем, по една метална тръба. Тя пък е перфектна за трошене на кости. Тримата тежаха общо над триста килограма, Веси бе около петдесет. Между тях изглеждаше крехка, лесно ранима. Ето защо мъжете не бързаха, знаеха, че жертвата им нямаше къде да избяга.
В подобна ситуация, при гледката на тези обучени убийци, при нормалните хора страхът взима връх. В редки случаи обаче агресията грабва руля. Животинското начало.
Мъжът с цигарата не получи отговор, пък и не хареса ядосаното изражение на младата жена, затова реши да опита отново.
– Къде си тръгнала така, самичка? - изхили се пошло той.
– На мен ми се струва – отвърна му Веси – че сбъркахте адреса този път. И не аз съм сама с вас, момчета – нещо проблесна в погледа й, – а вие сте сами на тази площадка с мен...
Единият мъж отзад направи бърза крачка напред и замахна с металната тръба, ударът бе отгоре надолу, целта бе главата на девойката. Ако беше попаднал на място, щеше да разбие черепа на Веси. Но не попадна. Младата жена пъргаво отстъпи встрани и вдигна дясната си ръка нагоре. За секунди притъмня, едри капки заудряха по земята. Идеше буря.
– Вие сте били – някак на себе си каза Веселина. – Вие сте отвлекли Валентин.
– Да, и? – ухили се мъжът с цигарата, и макетният нож проблесна в мъглата. Този път замахът бе водоравен, търсеше гърлото на младата жена. Тя се наведе грациозно назад, острието мина на сантиметри от лицето й. Третият мъж тръгна право напред, държеше металната тръба като самурайски меч, над главата си. Веси само махна с ръка, мощна светкавица удари мокрото желязо, мина през мъжа и потъна в земята. Тътенът бе оглушителен, удареният от гръм мъж се сви на кълбо и издъхна на момента, бе целият обгорен. Другите двама бяха пометени от ударната вълна, озоваха се по гръб на земята.
Само младата вещица не помръдна. Сега ролите бяха разменени, двамата останали живи нападатели гледаха младата жена ококорени. За пръв и последен път им се случваше жертвата им да отвръща на удара. Иззад вратата леля Ванче подаде глава за да види какво става и ахна. Веси не стъпваше на земята, жената видя това със сигурност, въпреки дъжда и мъглата. Краката й бяха близо до земята, но не я опираха. Другото, което правеше впечатление бе, че обувките на Веси липсваха. Белите й нозе светеха в сутрешния сумрак.
– Време е, момчета – зловещо се усмихна Веселина.
– Време за какво? – попита мъжът с макетния нож, ушите му пищяха, но той чу думите на вещицата. Чу ги не със слуха си, чу ги все едно пакостливо дете ги чегърташе с ръждив пирон от вътрешната страна на черепа му.
– Време да си платите сметката. Рано или късно трябваше да се случи...
И тогава другият бандит изпищя. Колегата му се обърна по посока на гласа, и ги видя. Глутница улични кучета бягаше към падналите мъже. Оставаха им няколко мъчителни минути живот.
Веси се върна във входа, Найден, все още носейки малкия Петьо, се наведе към нея и я целуна.
Леля Ванче опря гръб в стената, възможно най-далеч от младото момиче и суеверно се прекръсти.
– Ти – посочи я с треперещ пръст жената. – Ти си вещица.
– Нима? - усмихна й се Веси. -И това лошо ли е?
– Та ти ги уби! Уби ги и тримата! - изплака леля Ванче, тресейки се от ужас.
– Технически погледнато – отвърна й Веси. – Единият е още жив.
За да потвърди думите й отвън се чу пронизителен писък, който бавно премина в дрезгаво гъргорене. И после изведнъж спря. Остана само ръмженето на озверелите кучета.
– Ето – продължи Веси. -Сега и тримата са мъртви. Единият ударен от гръм, другите двама разкъсани от улични кучета. Аз какво общо имам?
– Вещица – измърмори на себе си по-възрастната жена и падна на колене, продължавайки да се кръсти. – Нечиста сила.
– А ти какво предпочиташ, лельо Ванче – намеси се и Найден. -Те да бяха убили нас? Да обърнем и другата буза? Затриха брат ми, но не им стигна. Нали не си мислиш, че щяха да те оставят жива? Да ги опишеш в полицията?
– Остави я – хвана го за ръката Веси. – В момента не знае на кой свят е.
– Ще говори глупости за теб – поклати глава Найден.
– Няма да е първата. Хвани такси и носи Петьо в болницата, както говорихме. Да му пуснат изследвания, още глюкоза му дайте. Аз ще взема колата.
– Не те пускам при онзи изверг сама, Веселина.
– Няма друг начин. За Петьо.
– За Петьо – въздъхна Найден и очите му се напълниха със сълзи. Имаше неприятното усещане, че ще ги загуби и двамата.
Четохте откъс от сагата „Куцулан“.
